Младият защитник на Нефтохимик Тодор Гочев разказа пред клубния сайт за най-ценните си моменти в кариерата и за предизвикателствата на футбола. Той е роден на 15.04.1993 г., в Бургас. Първите си стъпки на терена прави в отбора на Нефтохимик. Когато е на 17 години е поканен да стане част от юношеския отбор на Левски. По това време се състезава и за младежкия национален отбор. Няколко години по-късно се връща в родния си Бургас и влиза в състава на ФК Мастер, състезава се и за Монтана. През зимата на 2013 г. е поканен на проби в Куинс Парк Рейнджърс, но тежка контузия го спира да се върне за втори проби и да се реализира в английския елитен клуб. През 2014 г. влиза в отбора на ПФК Бургас, който по-късно се обединява с Нефтохимик.
Ето какво сподели Тодор Гочев за успехите в кариерата си и пропуснатите шансове, заради лош късмет.
Кога направи първите си стъпки във футбола и как се насочи към този спорт?
Още от първи клас се запалих по футбола. Със съучениците ми в училище ритахме във всяко междучасие. Бях на 8-9 години когато започнахме заедно да тренираме в Нефтохимик.
А как влезе в юношеския отбор на Левски?
Играхме републиканско първенство с юношите на Нефтохимик и след края на сезона ми се обадиха от Левски, с предложение да отида. Тръгнах без да се замислям. Бях там 3,5 години. Живях в общежитието на Левски и завърших гимназия в София.
Трудно ли ти беше да се адаптираш сам в столицата, на толкова крехка възраст?
Първите 2-3 месеца ми беше ужасно трудно. Всичко беше ново и непознато – отборът, съучениците, градът. Но свикнах и всичко се нареди. Започнах да се чувствам добре там.
С какво ще запомниш юношеските си години в Левски?
Бяха много хубави години. Станахме шампиони на България, започнах да тренирам с мъжкия отбор, който беше много силен тогава. Аз бях много малък и няма да забравя момента, в който попаднах в съблекалнята с едни от най-известните български футболисти. Това са незабравими моменти. Много се вълнувах. Тренирах с Гонзо, Владимир Гаджев, Станислав Ангелов, Христо Йовов и още много други легенди на клуба. Отборът беше много силен, обстановката беше неописуема.
Кой е най-вълнуващият ти мач с Левски?
Когато победихме Литекс за Купата на България. Тогава играхме във Враца, победихме ги с 2:1 и станахме шампиони на България за нашата възраст. Това ми е много скъп спомен.
Как се почувства когато видя повиквателната за юношеския национален отбор?
Бях много горд. За всеки футболист е гордост да играе за страната си, без значение дали е в юношеския или мъжкия отбор.
Кой е моментът с националния отбор, който няма да забравиш?
Няма да забравя една квалификация с Русия. Играхме на „Лаута“. Имаше 5-6 хиляди човека публика. Победихме с 1:0, цялата публика беше на крака и скандираше „българи юнаци“. Това беше един от най-вълнуващите моменти в кариерата ми. Имах и един лош момент с младежкия национален отбор, когато играхме срещу Сърбия. Тогава скъсах коленни връзки и не можех да играя през следващите 8 месеца.
Заради тази травма изпускаш възможността да играеш в Куинс Парк Рейнджърс. Разкажи ми първо как дойде поканата за проби в елитния английски отбор.
Една мениджърска агенция се свърза с мен. Казаха ми, че могат да ми уредят проби там. Аз естествено приех. Много ми помогна и тогавашният треньор на Мастер Нено Ненов, за което съм му много благодарен. Отидох в Лондон през януари на 2013 г., бях там 10 дни. Тренирах с първия отбор на Куинс Парк, изиграх един мач с втория отбор, срещу Рединг. За мен беше полезен и интересен престой. Имах уверение, че ще отида на втора проба през лятото, казаха ми, че ще гледат мачовете ми с националния отбор, но аз се контузих още на първия мач и така приключи всичко.
Трудно ли преодоля факта, че единствено лошият късмет ти е попречил да се реализираш в отбор от такъв ранг?
Да, тежко беше. В началото ми беше много трудно, но във футбола има и такива моменти. Понякога не всичко зависи от собствените ни възможности. Постепенно го преодолях.
Запозна ли се със световно известни имена във футбола?
Да, с Рио Фърдинанд, Шон Райт-Филипс, Джибрил Сисе и много други. Тогава целият отбор беше съставен от големи имена. Неописуемо беше за мен да тренирам с футболисти, които до тогава бях гледал само по телевизията. Всички се отнасяха много добре с мен, помагаха ми. Това са футболисти от световна класа и всичко беше перфектно. Няма да забравя престоя си там.
Да се върнем в България. Предстоят ви две решаващи срещи, последните от полусезона – срещу Мездра и Добруджа. Какви са очакванията ти?
Да излезем и да играем за победа, да дадем максимума от себе си. Ще направим каквото се изисква от нас. Надявам се да имаме успех.
Има ли напрежение в отбора след загубата от Банско?
Не бих казал, че има напрежение, но загубата беше тежка и се усеща, че нямаме много настроение след този мач. Но ще се вдигнем за следващия.
Какви са амбициите ти за професионалното ти развитие в бъдеще?
Както всеки млад футболист, искам първо да се докажа в отбора, в който играя. Чувствам се добре в Нефтохимик и се надявам да помогна за развитието на отбора. В по-далечно бъдеще, ще се радвам ако получа отново голям шанс за развитие в чуждестранен клуб.
